Акция телевизори приключи, пратете рибки
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
Юни2023година
Седемдесет! Днес откарах още 10 тв приемника в харкивската военна болница. Така че, другари, това е празник за нашия план – 70 тв приемника.
Яко, единствено за половин година ние с вас, ползвайки чиновническата лексика, напряко „ реализирахме държавна стратегия по рационализация на лечебно заведение “.
Момчетата гледат филми в болничните стаи, посетителите – осведомителните ролки в чакалните, лекарите гледат едри проекти в операционните, а дежурните – четливи фрагменти от пропусквателните пунктове.
Всичко стартира през януари тази година, когато една непозната госпожица ми писа, че те с приятелките й желаят да оказват помощ на военната болница и ме помоли да проуча, от какво имат потребност там. В болничното заведение ми дадоха отговор: „ по опция – тв приемник, щото момчетата даже един футбол няма къде да изгледат “ На девойката тази концепция не й хареса, аз ви се оплаках и внезапно се роди прелестен план.
За непълни шест месеца ние преобразихме болничните стаи просто в стаи, а чакалните – в холове. Така „ работи “ окачен на стената тв приемник – като че ли основава атмосфера в дома, сигурно отстранява унилата конюнктура на държавно институция.
После хирурзите помолиха за специфични тв приемници за операционните, а военните – за своите секретни задания на КПП-ве.
Изпълнихме всичко.
Освен самите тв приемници, имаше още куп съпътстващи неща: скоби, кабели, рутери, адаптери. Казвам го, да знаете, че нищо не прашасва по складовете – всичко е вързано и работи.
Днес без капка засегнатост или мъка желая да кажа, че планът „ тв приемници за военната болница “ е на изчерпване. Това се усеща по вашите реакции – уморихте се, а и има още доста места, където има потребност от вашата помощ.
Още повече, че както всичко това стартира – ненадейно, непринудено, вихрено – по този начин и завършва – необикновено алегорично. Например, за десетия тв приемник от тази партида не ми доближиха малко пари. И внезапно един мой четец от Америка ме помоли да му предам посредством познати „ зелената брошура “ (моят алманах от 2016 година).
Предадох я, а той в символ на признателност ми изпрати за плана „ тв приемници “ известна сума пари. Точно толкоз, колкото ми липсваше.
А и пан подполковникът все ме заплашваше, че ще ми „ изпише орден “ и се смеехме. И взе, че в действителност ми връчи премията. Аз извънредно се смутих, а след това се окопитих – тази премия е освен моя, тя е наша, обща.
Искам да прегърна всеки един от вас, който участваше в плана „ тв приемници за военната болница “. Знаете ли, имаше една пратка от осем гривни (четирийсет стотинки – бел. прев.). Може би това беше неточност, само че аз си показах една старица, което е откъснала тези пари от мизерната си пенсия. Трогва до сълзи. А имаше и такива суми, че аз изпадах в ступор пред прозорчето на получатела и не знаех, с какъв брой огромни букви да пиша благодарствените си думи.
И ми се желае, в действителност, за всеки, който участваше в плана, да направя нещо хубаво и потребно.
Единствено, което умея да върша професионално – това е да работя със слово.
Имам няколко авторски курса за това, по какъв начин се пишат положителни текстове.
И бих желала да провеждам подобен безвъзмезден мастер-клас онлайн, само че не знам как да направя това механически. Участниците в този план са стотици. Ако има такива експерти измежду моите читатели – ще бъда признателна за помощта им.
Не излизайте, ще има още дълъг, само че значим послепис.
Първо.
Оставам все по този начин с военната болница и мисля, че това е вечно. Както сподели един лекар на някого по телефона: „ Хич не ми разправяйте, имаме собствен доброволец, личен! “ Затова всичко, което вие препращате – с пратки, пакети, кашони – аз постоянно снабдявам, не се тормозете. От последните…
Дарина, невисок реверанс за пижамите, памперсите, капкомерите и другите пет кутии нужни дреболии.
Второ.
Сергей и Тамара, голямо благодарско за аквариума (който се оказа като КАМАЗ, ние го карахме с две коли). Пани Полина го разположи в библиотеката на болничното заведение, в този момент пречиства вода за аквариума, готви се. Казва, че той ще въздейства върху момчета лечебно. Затова имам молба към харкивските акваристи: в случай че имате някоя красива рибка вповече, споделете я, апелирам.
Трето.
Пани Полина още замисли (ама че неуморна женичка) да провежда с момчета дребен спонтанен отбор, музикална група. Казва, че има доста ранени, които свирят на музикални принадлежности, само че във военната болница такива принадлежности няма. Затова, в случай че у вас в къщи събира прахуляк някоя китара, бандура (укр. национален инструмент) или роял – пишете. В този случай барабаните действително ще свършат работа (намек за един от районните кметове в Киев, който в този момент, по време на войната, регистрира барабани като нужен разход за бомбените скривалища – бел. прев.).
Четвърто.
Наскоро се озовах не в болничното поделение, където влизам непрекъснато, а в поликлиниката. И се ужасих. Видях някаква безусловно безкрайна опашка към регистратурата, а девойки, които там работят, по още съветски обичаи, записват данните в една тетрадка с писалка. Войниците висят по тези опашки с часове за една здравна записка, подпирайки стените. Срамота. Тази обстановка може, най-малко малко, да се пооправи благодарение на няколко преносимия компютър, споделиха ми в болничното заведение. Обръщам се към търговски мрежи, продаващи техника: в тази ситуация не става дума за някаква комплицирана и скъпа видеокарта, някой може да помогне.
Пето и последно.
Тъй като този пост е дълъг, извинявайте, малко ще изброя всичко, да не забравим: нужна е техническа помощ в организацията на огромен мастер-клас (онлайн формат); нужни са рибки за аквариум (Харкив); нужни са музикални принадлежности (и стойки за тях); нужни са преносими компютри (съвременни, само че не супермощни).
Прегръщам ви!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод ВалентинаЯрмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Юни2023година
Седемдесет! Днес откарах още 10 тв приемника в харкивската военна болница. Така че, другари, това е празник за нашия план – 70 тв приемника.
Яко, единствено за половин година ние с вас, ползвайки чиновническата лексика, напряко „ реализирахме държавна стратегия по рационализация на лечебно заведение “.
Момчетата гледат филми в болничните стаи, посетителите – осведомителните ролки в чакалните, лекарите гледат едри проекти в операционните, а дежурните – четливи фрагменти от пропусквателните пунктове.
Всичко стартира през януари тази година, когато една непозната госпожица ми писа, че те с приятелките й желаят да оказват помощ на военната болница и ме помоли да проуча, от какво имат потребност там. В болничното заведение ми дадоха отговор: „ по опция – тв приемник, щото момчетата даже един футбол няма къде да изгледат “ На девойката тази концепция не й хареса, аз ви се оплаках и внезапно се роди прелестен план.
За непълни шест месеца ние преобразихме болничните стаи просто в стаи, а чакалните – в холове. Така „ работи “ окачен на стената тв приемник – като че ли основава атмосфера в дома, сигурно отстранява унилата конюнктура на държавно институция.
После хирурзите помолиха за специфични тв приемници за операционните, а военните – за своите секретни задания на КПП-ве.
Изпълнихме всичко.
Освен самите тв приемници, имаше още куп съпътстващи неща: скоби, кабели, рутери, адаптери. Казвам го, да знаете, че нищо не прашасва по складовете – всичко е вързано и работи.
Днес без капка засегнатост или мъка желая да кажа, че планът „ тв приемници за военната болница “ е на изчерпване. Това се усеща по вашите реакции – уморихте се, а и има още доста места, където има потребност от вашата помощ.
Още повече, че както всичко това стартира – ненадейно, непринудено, вихрено – по този начин и завършва – необикновено алегорично. Например, за десетия тв приемник от тази партида не ми доближиха малко пари. И внезапно един мой четец от Америка ме помоли да му предам посредством познати „ зелената брошура “ (моят алманах от 2016 година).
Предадох я, а той в символ на признателност ми изпрати за плана „ тв приемници “ известна сума пари. Точно толкоз, колкото ми липсваше.
А и пан подполковникът все ме заплашваше, че ще ми „ изпише орден “ и се смеехме. И взе, че в действителност ми връчи премията. Аз извънредно се смутих, а след това се окопитих – тази премия е освен моя, тя е наша, обща.
Искам да прегърна всеки един от вас, който участваше в плана „ тв приемници за военната болница “. Знаете ли, имаше една пратка от осем гривни (четирийсет стотинки – бел. прев.). Може би това беше неточност, само че аз си показах една старица, което е откъснала тези пари от мизерната си пенсия. Трогва до сълзи. А имаше и такива суми, че аз изпадах в ступор пред прозорчето на получатела и не знаех, с какъв брой огромни букви да пиша благодарствените си думи.
И ми се желае, в действителност, за всеки, който участваше в плана, да направя нещо хубаво и потребно.
Единствено, което умея да върша професионално – това е да работя със слово.
Имам няколко авторски курса за това, по какъв начин се пишат положителни текстове.
И бих желала да провеждам подобен безвъзмезден мастер-клас онлайн, само че не знам как да направя това механически. Участниците в този план са стотици. Ако има такива експерти измежду моите читатели – ще бъда признателна за помощта им.
Не излизайте, ще има още дълъг, само че значим послепис.
Първо.
Оставам все по този начин с военната болница и мисля, че това е вечно. Както сподели един лекар на някого по телефона: „ Хич не ми разправяйте, имаме собствен доброволец, личен! “ Затова всичко, което вие препращате – с пратки, пакети, кашони – аз постоянно снабдявам, не се тормозете. От последните…
Дарина, невисок реверанс за пижамите, памперсите, капкомерите и другите пет кутии нужни дреболии.
Второ.
Сергей и Тамара, голямо благодарско за аквариума (който се оказа като КАМАЗ, ние го карахме с две коли). Пани Полина го разположи в библиотеката на болничното заведение, в този момент пречиства вода за аквариума, готви се. Казва, че той ще въздейства върху момчета лечебно. Затова имам молба към харкивските акваристи: в случай че имате някоя красива рибка вповече, споделете я, апелирам.
Трето.
Пани Полина още замисли (ама че неуморна женичка) да провежда с момчета дребен спонтанен отбор, музикална група. Казва, че има доста ранени, които свирят на музикални принадлежности, само че във военната болница такива принадлежности няма. Затова, в случай че у вас в къщи събира прахуляк някоя китара, бандура (укр. национален инструмент) или роял – пишете. В този случай барабаните действително ще свършат работа (намек за един от районните кметове в Киев, който в този момент, по време на войната, регистрира барабани като нужен разход за бомбените скривалища – бел. прев.).
Четвърто.
Наскоро се озовах не в болничното поделение, където влизам непрекъснато, а в поликлиниката. И се ужасих. Видях някаква безусловно безкрайна опашка към регистратурата, а девойки, които там работят, по още съветски обичаи, записват данните в една тетрадка с писалка. Войниците висят по тези опашки с часове за една здравна записка, подпирайки стените. Срамота. Тази обстановка може, най-малко малко, да се пооправи благодарение на няколко преносимия компютър, споделиха ми в болничното заведение. Обръщам се към търговски мрежи, продаващи техника: в тази ситуация не става дума за някаква комплицирана и скъпа видеокарта, някой може да помогне.
Пето и последно.
Тъй като този пост е дълъг, извинявайте, малко ще изброя всичко, да не забравим: нужна е техническа помощ в организацията на огромен мастер-клас (онлайн формат); нужни са рибки за аквариум (Харкив); нужни са музикални принадлежности (и стойки за тях); нужни са преносими компютри (съвременни, само че не супермощни).
Прегръщам ви!
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод ВалентинаЯрмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ